Когато в предпечатната подготовка се говори за изображения, се има предвид двумерни (2D), статични (неанимирани) изображения. Те се разделят на две основни групи – векторни и растерни.

Обектите във векторните графика са съставени от векторно дефинирани криволинейни и праволинейни сегменти и запълнени с цвят области. Можете да редактирате такива изображения като премествате и преоразмерявате цялото изображение или селектирани обекти от него. Кривите във векторната графика се дефинират чрез възловите им точки, които задавате в полето за рисуване. Можете да промените формата на една крива като влачите контролните точки на направляващите линии, излизащи от възловите точки.

Тъй като обектите, които съставят векторните изображения, са дефинирани чрез векторни математически уравнения, файловете им са малки и освен това не са свързани с определена разделителна способност. Когато се показват на екран или отпечатват на хартия, изображенията се възпроизвеждат при максималната (или зададената) разделителна способност на съответното устройство. За разлика от растерните изображения, те могат да бъдат възпроизвеждани на екран или печат с различна разделителна способност без промяна в качеството им. Векторните изображения се създават в илюстративни програми като Adobe Illustrator, CorelDRAW, Macromedia Freehand, Inkscape.

Цифровите фотографии са растерни изображения, наричани често bitmaps (битмапи). Те съществуват под формата на масив от елементарни квадратни точки (пиксели, pixels – елементи на изображението), подредени в правоъгълна решетка, наречена растер (raster). Всеки пиксел съдържа данни, които описват неговия сив или цветен тон. Растерните изображения формират големи файлове, които заемат много памет – достигаща понякога до десетки и стотици мегабайти.

Тъй като растерното изображение е съставено от определен брой пиксели, размерите при които може да бъде възпроизведено изображението, зависят от разделителната способност. Един квадратен растер със страна 100 пиксела, отпечатан на площ 1х1 инча, има разделителна способност 100 пиксела на инч (ppi). Ако се отпечата на два пъти по-голяма площ, линейната разделителна способност ще е два пъти по-малка, а печатните точки ще са четири пъти по-големи.

За разлика от векторните изображения, които се редактират чрез промяна на векторните уравнения, дефиниращи обектите, растерните изображения се редактират чрез манипулиране на яркостните и цветови стойности на група пиксели. Тъй като всяко растерно изображение се базира на растерна решетка, при уголемяването `и или преобразуване в друга растерна решетка с повече или по-малко клетки, възникват проблеми. При простото уголемяване на растерната решетка (без промяна на броя клетки), всички пиксели се уголемяват и е възможно да станат видими, което се изразява във видими назъбени контури и линии на яркостни или цветови преходи. Когато се преобразува броят клетки на растерната решетка, програмата трябва да премахне някои от съществуващите пиксели (при намаляване на клетките) или да „измисли“ нови чрез пречисляване на съседните (при увеличаване). Това обикновено влошава изображението (прави го по-грубо или замъглено).